Weblog - I blog, therefore I am
Jump to navigation12 февруари
Борба с корупцията
В събота, докато прехвърлях в-к Капитал и бях стигнал до някаква статия посветена на корупцията (в частност катаджийската такава), а в същото време в новините по телевизията бистреха същата тази корупция се сетих как точно предишния ден една моя позната на идване в София от провинцията ги спрели точно на кръстовището до народното събрание - без колани, говорене по мобилния телефон от шофьора - 20 лева и полицаите забравили да се борят с корупцията.
17 януари
gala.ubb.bg
Предисторията на настоящата тема се съдържа в двата коментара намиращи се тук http://www.oran-gutan.com/index.php?itemid=345 Потребителят, който по собствените му думи чукал малки деца е направил и двата коментара от следното IP 195.34.112.6 (gala.ubb.bg) Публикувам тази информация за IP-то от което са правени коментарите, защото смятам да се опитам да стигна до реалния потребител (ако успея разбира се) и да бъдат предприети реални мерки срещу него, особено в случай че коментара не е някакво глупаво заяждане към мен, което аз не схващам. Благодарен ще съм ако някой по грамотен от мене ми укаже съдействие. В случай че не успея да стигна до реалния човек, надявам се горното поне да накара някой потребители да схванат, че в интернет не са съвсем анонимни, както понякога те си мислят (горното се отнася и за мене разбира се, както и за част от колегите/колежките, които четат блога ми, доколкото разбирам. За последните, да не забравят да ми честитят рождения ден!).
24 декември
Интимна връзка в офиса, да я бъде или не?
До преди седмица лесно бих си отговорил на въпроса, обаче това беше преди седмица (хм, сега като се загледах в календара няма и толкова). А сега се налага да прочета малко теория по въпроса, та ето какво открих:
http://www.karieri.bg/show/?storyid=276817
http://www.karieri.bg/show/index.php?storyid=1336
Госпожата от първия линк, ще ме прощава, обаче ми се струва, че съветът и ми се струва много тъп, чак пък да се крия от колегите си. Поне като гледам статистически погледнато от първата статия си е в реда на нещата.
03 декември
За срещите от интернет
Наскоро в компания (десетина човека) ми направи впечатление, че от всички присъстващи на масата всичките без изключения бяха ходили на среща след запознанство през интернет. Включително, от присъстващите, половината не бяха от най-активните интернет потребители. Та дори имаше двойка на масата, която вече ходеше повече от година след такова запознанство (и година преди това срещи и ухажване в кюто, да му се не види и упоритите хора) Забавно ми беше да слушам развитието на любовната история през погледа на двете страни – като за нещастие на девойката, момъка се оказа че съхранява в хисторито на кюто си документирано по дни и часове цялото развитие на тази интернет любов! С моите едва две срещи вследствие на интернет запознанства се оказа, че съм почти девствен! Любопитно ми е, какво ли би казала статистиката относно подобен род срещи, колко от потребителите на мрежата реализират виртуалните си познанства в реални?
22 октомври
Предизборно
Последните промени в Наказателния кодекс будят в мене недоумение:
(3) Който организира предлагането или даването на другиго на имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.
......
Чл. 167а. Който с цел да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат поиска или получи имотна облага, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.
Защото нека помислим трезво и логично - защо никой не търси отговорност от спечелилите кандидати (да кажем кметове) когато след това не изпълняват обещанията си, а обещания с лопата да ги ринеш!? Да бяха дефинирали съответно престъпление в раздел Измама. Вместо да подходят по този трезв и логичен начин, законотворците посягат на тези които вместо само да обещават, дават на избирателите си нещо реално - пари в брой! Ех, та това са единствените политици дето подхождат честно към избирателя, хе ти 15 лева, хе гласувай за мене! Честно и почтено. А не, обещавам това и онова, пък като гласуваш за него и духай супата. Та замислих се и аз, колко ли трябва да ми даде (пари в брой разбира се) някой кандидат за кмет, за да тръгна и аз да гласувам (май не съм гласувал поне от 10 години вече). Ами ти, който четеш тези редове, на колко ли би оценил своя глас? Аз лично оценявам моя глас между 5-10 хиляди (за някой екземпляри дето ги мяркам, мога да направя изключение над 10 000 лв.)
- 15 лева
- между 15 и 100
- между 100 и 1000
- между 1 000 и 10 000
- над 10 000
- не бих взел пари да гласувам, гласувам само срещу предизборни обещания
25 септември
Гъби с ориз или може би Ориз с гъби!?
Трети ден вече става от както ям ориз с гъби, а виновни за това са метеоролозите. Имах неблагоразумието миналата седмица да взема под внимание информацията от колежките ми, че метеорологичната прогноза за събота и неделя включва лошо време и превалявания. Поради тази причина събота сутрин станах малко преди 7 часа сутринта с идеята, вместо да си направя някоя екскурзийка, да отида до офиса и да свърша някоя и друга работа (а защо не и да си подредя бюрото). Поглеждайки през прозореца обаче с учудване забелязах ясно синьо небе и след като двадесет секунди се чудих какво точно да предприема, започнах да слагам най-необходимото в раницата, а след още 15 минути бях вече на път – посока Витоша от страната на село Чуйпетлово (един петел не съм чул до сега в това село, но затова пък всички кучета са ме излаяли, затова по скоро трябва да се казва Чуйкучево). Към 7 и 30 се паркирах в селото и потеглих по пътчето покрай Струма. Разкошно време, рекичка, шипки покрай пътя, какво друго му трябва на човека? Скоро оставям зад мене странните каменни образувания над самото село, без да се вълнувам от въпроса дали са морени или дело на неизвестни миньори от древността, за мен са просто част от пейзажа. По някое време на отсрещния склон се чува мощен рев на мечка (може би), ама не съм чувал на Витоша да има мечки, а камо ли пък две три, защото скоро се чуват ревовете на още 2-3 мечки. Решавам че не си заслужава до ходя да ги търся и си продължавам по пътя.
Целият текст >>
18 април
Отново преживявам тежка катастрофа
Всички признаци са налице. Постоянно мисля за нея, още откакто я видях за първи път преди няколко седмици. Опитах се да я избягна (катастрофата), следвайки съветите на един мой приятел, като се опитвах да се държа настрани от нея при тази първа и случайна среща, но накрая все пак не устоявам на изкушението и между няколкото изречения които си разменяме успявам да получа визитката и. И после три седмици напрягам волята си да не и се обадя, но уви. Накрая все пак не издържам на изкушението и изпращам кошничка с цветя и БАМММ катастрофа! Защото вече окончателно съм запратен в ученическите си години – харесва ли ме, не ме ли харесва, харесва ли ме, не ме ли харесва? Виждаме се, говоря с нея и не мога да откъсна погледа си, докосвам я, танцуваме, говорим за това какво обича и не обича и за съжаление тя продължава да ми се струва съвършена (и толкова красива, макар че съзнавам че това вероятно е преди всичко през моите очи – дребничка, изящна, самоуверена и така сериозна през повечето време). Нямам търпение днес да и се обадя отново и отново да я видя и отново и отново. Да я целуна ли, да не я ли целуна, да я целуна ли, да не я ли целуна?
08 март
Закони на Паркинсон, запалки, седалки, нокторезачки
Според един от законите на Паркинсон относно държавната администрация (в частност и българската държавна администрация) – "Ако една администрация няма какво да прави, тя винаги си измисля какво да прави." По силата на същия този закон, когато администрацията си измисли какво да прави се оказва, че има недостиг на администрация .... и поради това се увеличава бройката и, а следствие на това пък част от администрацията се оказва, че няма какво да прави и затова отново се налага да си измисли нещо да прави и ... тогава отново се връщаме към закона на Паркинсон според който "Ако една администрация няма какво да прави, тя винаги си измисля какво да прави."
Та като следствие от тези закони на Паркинсон се налага и нуждата на държавната администрация да се занимава с такива важни въпроси като: Целият текст >>
Та като следствие от тези закони на Паркинсон се налага и нуждата на държавната администрация да се занимава с такива важни въпроси като: Целият текст >>
01 март
The domain has reached its bandwidth limit
Два дни страницата ми връщаше съобщението The domain has reached its bandwidth limit защото се оказа че напоследък страничката ми генерира бая трафик, нещо на което до сега не бях обръщал внимание, като все си мислех че няма да се наложи да се ограничавам :( по отношение на трафика.
20 февруари
Куче чака рейс
 |
| Албум Разни снимки |
12 февруари
Глобализация и кисели краставички
До вчера винаги съм приемал приказките и писаниците за глобализацията (глобалното село, плоския свят на Глобализация 3.0 и прочие) някак си без да се замислям над тях. Вчерашният ден обаче внезапно ме накара да осъзная глобализацията с пълна сила. Докато си се боричках с капачката на буркан кисели краставички, реших да погледна етикета на производителя, затворил така здраво въпросния буркан и за моя изненада прочетох – мейд ин Виетнам!!! Някакво дребно виетнамче така бе затегнало буркана че Голям Бял Човек се видял в чудо, докато не напрегнал малък и гладък бял мозък и не повдигнал капачка да влезе въздух. Това което исках да кажа обаче е следното – това че раницата ми е мейд ин Виетнам го приемам, това че спалният ми чувал е мейд ин Виетнам също е ок и го разбирам, но киселите краставички които консумира редовия българин да идват от Виетнам ей това вече ми идва като глобален потрес. Защото си спомням двора на баба ми, целият обрасъл в краставички (няколко години поред родителите ми бяха решили, че истината да се изкара някой лев в повече е в това да се отглеждат корнишончета). Колко краставички съм набрал не е истина. Само като погледнех сутрин дългите редици с колове по които са плъзнали зелените гъсеници, които трябваше да се берат всеки ден и се втрисах. Ех, и все пак какви кисели краставички ставаха от зелените гадини. И сега внезапно намирам в буркана си тези дребни виетнамчета, защото наистина си бяха дребни, но вкусни! Затова днес докато някакъв майкрософтец бъбреше за иновации и глобализация, аз си мислех за кисели краставички.
04 февруари
Първа частна кофа за боклук!
Пояснение към снимката: кофата е не просто увързана с тел, ами е и заключена с катинар!
 |
27 ноември
За правенето на коктейли или как за мъничко едва не станах алкохолик, но бях спасен от киселото мляко
Преди няколко години докато се шляех из Варна (не си спомням какво търсех точно там), но май беше лято или есен, за да убия времето се заприказвах с някакво момиче което продаваше някакви книжки обикаляйки по кафетата. Резултата беше че си купих Фантастични коктейли и тонизиращи напитки. Скоро след това развих истинска страст към тази книжка – по точно към разглеждането и четенето на рецепти за коктейли – Пухкаво патенце, Бананова крава, Съживителят на трупове, Щастливи дни, Щастлива пчела, както и някои други с не дотам интригуващи имена. Уви, четях си книжката месец след месец (а може би дори година след година, защото почувствах ли признаци на депресия с няколко прочита на рецепти за коктейли прогонвах последната) и постепенно в мен се надигаше жажда, жаждата да опитам тези коктейли. Но, приготвянето на коктейлите се оказа не така просто, защото от мен се очакваше да държа под ръка напитки като – Коантро, Парфе амур, Адвокаат (моля да не го бъркате с Адвокат), Амарето, Драмбуйе, джинджифилово вино и джинджифилова бира, черешево бренди, шнапс от праскови, както и по-второстепенните джин и водка. Аха, също така ми трябваше и шейкър. След като набелязах нужните ми неща – алкохол и шейкър пристъпих към моя план да се алкохолизирам приготвяйки си Пухкави патенца и Бананови крави. С алкохола се оказа сравнително лесно, влизайки в магазина си купих по една бутилка от повечето неща които предлагат, с идеята че ако нещо от моя коктейлен рецептурник го няма ще го замествам според моментното си настроение с каквото ми се намира. С шейкъра обаче нещата се оказаха далеч по сложни. След четене в интернет се запалих по идеята да стана притежател на професионален шейкър (а защо не да изкарам и един курс за приготвяне на коктейли).
Целият текст >>
13 ноември
И отново дедо ви Коце си заживял живота
Та както вече писах (виж http://www.oran-gutan.com/index.php?itemid=553) дедо ви Коце си заживял живота, строел си къщичката, гледал си ябълки, също така и няколко овчици и кокошчици (кокошчици гледаше и по времето когато аз му бях наемател), а през това време градът неумолимо настъпвал към неговата къщичка, защото София расте, расте, растееее! И както си растяла София в един момент се оказало че София има остра нужда да бъдат построени дипломатически блокове в които да бъдат настанени дипломатическите тела на дипломатите. Народната власт за пореден път се обърнала на помощ към дедо Коце (тя, народната власт знаела, че може да разчита на дедо Коце) защото къщурката на дедо Коце се намирала на място, дето можели да се построят чуднички дипломатически блокчета (всъщност станали едни големи дипломатически блокове или нещо такова, намират се срещу Интерпред и в момента). Та обезщетили го дедо Коце (разбира се че справедливо, поне според народната власт) за къщичката и дворчето, овчиците били продадени а кокошчиците заклани и направени на яхния, а дедо Коце и жена му баба Мария се зачудили накъде да поемат, къде да построят следващото си домашно огнищеее.
Целият текст >>
Крака на шимпанзета! Шимпанзе дизайн!
---------------------------------------------------------------------------
Copyright & Copyleft © 94536 Oran Gutan Publishing. All Monkeys
.jpg)